Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 млрд. лв.) търпи България от фалшифициране на стоки от 13* икономически отрасъла. Това сочи ново изследване, изготвено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз.

На глава на населението това означава, че се губят по 77 евро, или 150 лв. годишно, както и близо 17 хиляди работни места. Причината за по-слабата заетост е, че законните производители произвеждат по-малко, отколкото биха произвеждали при липсата на фалшифицирани продукти и заради това наемат по-малко работници.

Според доклада, поради наличието на фалшиви стоки, 13-те отрасъла в България губят 19,8% от директни продажби годишно, съобщава Investor.bg.

Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от фалшиви стоки и продукти, е фармацевтичният. От фалшифициране на лекарства са били изгубени 519 млн. лв., което е около половината от общата сума за всички сектори. Като цяло за сектора това представляват изгубени годишни продажби от 25,4%.

На второ място, макар и с над три пъти по-малка сума, са облеклата – с годишни загуби за 163 млн. лв. или 14,3% от продажбите на година. След това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лв. В топ 5 са още виното и спиртните напитки със загуби за 129 млн. лв. и игрите – с 29 млн. лв.

Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година заради фалшифициране, на България се приписва сравнително малък процент. Общо в ЕС се губят цели 60 млрд. евро от наличието на фалшиви стоки и продукти в 13-те сектора, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на населението в ЕС годишно, а нереализираните работни места – 434 хиляди.

За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно в ЕС, е облеклата - 23,25 млн. евро. На второ място, макар и с доста по-малка сума, са лекарствата - почти 16 млн. евро, а на трето - козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се допълва от смартфоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните напитки с 2,7 млн. евро.

През последните 5 години EUIPO следи икономическите загуби от фалшифицирането в отрасли, за които е известно, че са уязвими по отношение на нарушения на правата на интелектуална собственост.

Според предишно изследване на EUIPO, извършено в партньорство с Европейското патентно ведомство (ЕПВ), общият принос на индустриите с интензивно управление на правата на интелектуалната собственост за икономиката на ЕС е приблизително 42% от БВП (5,7 трилиона евро) и 28% от заетостта.

Тези сектори генерират и търговски излишък от приблизително 96 млрд. евро в търговията с другите държави в света и заплащат на своите работници с 46% по-високи заплати от другите сектори.

Поради високата стойност, с която се свързват правата на интелектуалната собственост, нарушаването им е доходоносна престъпна дейност, която поражда значителни загуби за носителите на права и за икономиката като цяло, коментират от EUIPO.

Високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените ресурси са определящи за мотивацията на престъпните групи, които участват в дейности по фалшифициране, се посочва в доклада. Начините на действие на такива групи стават все по-сложни с развитието на технологиите и на каналите за разпространение, наред с разширяването на гамата от продукти, които се фалшифицират.

Бизнес моделите, които прилагат фалшификаторите, използват предимно интернет за разпространението на продуктите и за насърчаване на разпространението и потреблението на незаконно цифрово съдържание.

Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителни рекламни приходи, както от „високорискови” реклами (за възрастни, хазарт и опасен софтуер), така и, което е парадоксално, от законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането на такива сайтове.

Като ответна мярка на тези тенденции EUIPO, съвместно с публични и частни партньори, предприема и подкрепя редица действия в отговор на тези предизвикателства.

Тези действия варират от предоставяне на носителите на права на информация относно промените в нарушенията, работа с Европол по мащабни ответни мерки срещу престъпления срещу интелектуалната собственост, не на последно място - чрез финансиране на специализирано звено в Европол за престъпления срещу интелектуалната собственост,

както и с подкрепа на Европейската комисия в усилията за борба с доставката на фалшифицирани стоки за трети страни и предоставяне на информация на гражданите за наличното предлагане на законно цифрово съдържание и за икономическите последици от купуването на фалшифицирани стоки или от достъпа до незаконно съдържание.

* Изследваните 13 отрасъла са: козметика и лична хигиена, облекло, обувни изделия и принадлежности, спортни стоки, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни напитки и вина, фармацевтични продукти, пестициди, смартфони, батерии и гуми.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase